Разпукаха се пъпки на съмнения.
Очите ми боляха от миражи.
Душата ми не е във настроение –
стъклата не превръща във витражи.
Натровена от толкова неистини,
обидена от обичи продажни -
разбра, че книга е разлистена
на страница, за никого неважна.
Светът се бе превърнал в харчене –
на евтини души и скъп комфорт.
Душата ми не знаеше, че начинът
да не роди омраза, е аборт. ...