mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
5 nov 2011, 18:42

Душата 

  Poesía
882 2 7

Разпукаха се пъпки на съмнения.

Очите ми боляха от миражи.

Душата ми не е във настроение –

стъклата не превръща във витражи.

Натровена от толкова неистини,

обидена от обичи продажни -

разбра, че книга е разлистена

на страница, за никого неважна.

Светът се бе превърнал в харчене –

на евтини души и скъп комфорт.

Душата ми не знаеше, че начинът

да не роди омраза, е аборт.

Аборт на чувства – още във утробата.

Кому е нужно някакво „обичам”,

когато си изпил веднъж отровата -

превръщаш се в безчувствен и безличен.

Но силната душа преболедува.

Тя няма как това да ви разкаже,

но възроди се с любовта и я рисува -

стъклата пак превръща във витражи!

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??