mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
5.11.2011 г., 18:42 ч.

Душата 

  Поезия
885 2 7

Разпукаха се пъпки на съмнения.

Очите ми боляха от миражи.

Душата ми не е във настроение –

стъклата не превръща във витражи.

Натровена от толкова неистини,

обидена от обичи продажни -

разбра, че книга е разлистена

на страница, за никого неважна.

Светът се бе превърнал в харчене –

на евтини души и скъп комфорт.

Душата ми не знаеше, че начинът

да не роди омраза, е аборт.

Аборт на чувства – още във утробата.

Кому е нужно някакво „обичам”,

когато си изпил веднъж отровата -

превръщаш се в безчувствен и безличен.

Но силната душа преболедува.

Тя няма как това да ви разкаже,

но възроди се с любовта и я рисува -

стъклата пак превръща във витражи!

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??