lubokostov (Любослав Костов)
42 1
Nov 3, 2010, 12:50 PM

Душата ми е пламък несломен! 

  Poetry » Phylosophy
462 0 1
Душата ми е пламък несломен
пред битието в кръгозора.
Сред колко идеали преклонен,
мечтая си да махна аз позора.
... Символ на печал и мъка
е моето лице тъй грешно,
скъсал струната на лъка,
аз нова струна търся спешно.
В погледа ми се чете отрова
и тръпки ледни ме зоват,
но стига вече,
и тези чувства няма да заровя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??