Душата моя...

Nov 7, 2007, 12:08 PM

Poetry

1311 0 14

Душата моя стъпва боса
върху мечти, захвърлени на вятъра.
Магьосница ли тъмнокоса
беляза с кръстове съдбата ми?
От сънища недосънувани
се будя бяла и безгласна
и към сълзите ми изгубени
ме тласка мъката ми властно.
Познала болката отново,
която времето ми носи,
от две очи, така жестоки,
душата моя обич проси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душата моя...

Want to read more?

Random works