Душата моя стъпва боса
върху мечти, захвърлени на вятъра.
Магьосница ли тъмнокоса
беляза с кръстове съдбата ми?
От сънища недосънувани
се будя бяла и безгласна
и към сълзите ми изгубени
ме тласка мъката ми властно.
Познала болката отново,
която времето ми носи,
от две очи, така жестоки,
душата моя обич проси...
© Ивелина Димитрова Всички права запазени