Дванайсе
Мониторно хипнотизиран,
прегръщам с поглед
изсъхнало дърво.
Неистово жестикулират
десет пръста
в клавиатурния затвор.
Защо ли толкова съм екзалтиран
от полета на птиците,
зареяни във градския простор.
Не спя – кошмарно сублимирам,
в премислиците на съня ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up