12 dic 2012, 12:43  

Дванайсе 

  Poesía » Otra
647 0 1




Дванайсе

 

Мониторно хипнотизиран,

прегръщам с поглед

изсъхнало дърво.

 

Неистово жестикулират

десет пръста

в клавиатурния затвор.

 

Защо ли толкова съм екзалтиран

от полета на птиците,

зареяни във градския простор.

 

Не спя – кошмарно сублимирам,

в премислиците на съня

безцелно търся отговор.

 

Мечти – насилваната дума.

Природата – отдушник и кенеф.

Кажи, монашеската роба

отива ли на този век?

 

12.12.2012

София

 

 

 

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??