12 дек. 2012 г., 12:43  

Дванайсе 

  Поэзия » Другая
5.0 / 2
798 0 1
Дванайсе
Мониторно хипнотизиран,
прегръщам с поглед
изсъхнало дърво.
Неистово жестикулират
десет пръста
в клавиатурния затвор.
Защо ли толкова съм екзалтиран
от полета на птиците,
зареяни във градския простор.
Не спя – кошмарно сублимирам,
в премислиците на съня ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »