Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна
ѝ додея от влака за Горна...
Аз пътувам до други студенти,
на живота велик компоненти.
За ищаха на куп машинисти
и за влака с очите сребристи,
ще напиша с небесно мастило
смела ода за всяко багрѝло. ...