thedac (Димитър Драганов)
873 1129
31 mar 2019, 20:57

Движение 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Civil
466 0 2

Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави 
си припяват за минала слава.
 

Вечен път, на снагата ми мòрна
ѝ додея от влака за Горна...
Аз пътувам до други студенти,
на живота велик компоненти.
 

За ищаха на куп машинисти
и за влака с очите сребристи,
ще напиша с небесно мастило
смела ода за всяко багрѝло.
 

До горите ще бъда вселена,
от мелодия звучна пленена,
а звездите така не разбраха,
че съм дума, прикрита и плаха.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??