31.03.2019 г., 20:57 ч.

Движение 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Гражданска
447 0 2

Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави 
си припяват за минала слава.

 

Вечен път, на снагата ми мòрна
ѝ додея от влака за Горна...
Аз пътувам до други студенти,
на живота велик компоненти.

 

За ищаха на куп машинисти
и за влака с очите сребристи,
ще напиша с небесно мастило
смела ода за всяко багрѝло.

 

До горите ще бъда вселена,
от мелодия звучна пленена,
а звездите така не разбраха,
че съм дума, прикрита и плаха.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??