Oct 29, 2014, 7:49 AM  

Двойнствено 

  Poetry » Love
591 0 4

Защо ме грабна без да се усетя,

а след това ме пусна да вървя?

Защо за миг развърза ми крилете,

а после с тежести ги окова?

Защо ме пожела - студена, дива?

С ръце ме стопли, после ме смрази.
Защо ме спря? Решена да убивам,

стъписах се пред твоите очи.

 

Защо ме взе в нощта да ме обичаш,

едва да ме поглеждаш през деня?

Защо, кажи, си толкова различен?
Аз виждам те един, но с две лица.

 

И лутам се във двойната ти същност,

че двете ти лица не си приличат.
Не зная кой във тебе да отблъсна.
Нe зная кой във тебе обичам.
 

Ангелина Костова

1995

© Ангелина Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??