29 окт. 2014 г., 07:49  

Двойнствено 

  Поэзия » Любовная
590 0 4

Защо ме грабна без да се усетя,

а след това ме пусна да вървя?

Защо за миг развърза ми крилете,

а после с тежести ги окова?

Защо ме пожела - студена, дива?

С ръце ме стопли, после ме смрази.
Защо ме спря? Решена да убивам,

стъписах се пред твоите очи.

 

Защо ме взе в нощта да ме обичаш,

едва да ме поглеждаш през деня?

Защо, кажи, си толкова различен?
Аз виждам те един, но с две лица.

 

И лутам се във двойната ти същност,

че двете ти лица не си приличат.
Не зная кой във тебе да отблъсна.
Нe зная кой във тебе обичам.
 

Ангелина Костова

1995

© Ангелина Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??