Защо ме грабна без да се усетя,
а след това ме пусна да вървя?
Защо за миг развърза ми крилете,
а после с тежести ги окова?
Защо ме пожела - студена, дива?
С ръце ме стопли, после ме смрази.
Защо ме спря? Решена да убивам,
стъписах се пред твоите очи.
Защо ме взе в нощта да ме обичаш,
едва да ме поглеждаш през деня?
Защо, кажи, си толкова различен?
Аз виждам те един, но с две лица.
И лутам се във двойната ти същност,
че двете ти лица не си приличат.
Не зная кой във тебе да отблъсна.
Нe зная кой във тебе обичам.
Ангелина Костова
1995
© Ангелина Костова Todos los derechos reservados