29 oct 2014, 7:49  

Двойнствено 

  Poesía » De amor
592 0 4

Защо ме грабна без да се усетя,

а след това ме пусна да вървя?

Защо за миг развърза ми крилете,

а после с тежести ги окова?

Защо ме пожела - студена, дива?

С ръце ме стопли, после ме смрази.
Защо ме спря? Решена да убивам,

стъписах се пред твоите очи.

 

Защо ме взе в нощта да ме обичаш,

едва да ме поглеждаш през деня?

Защо, кажи, си толкова различен?
Аз виждам те един, но с две лица.

 

И лутам се във двойната ти същност,

че двете ти лица не си приличат.
Не зная кой във тебе да отблъсна.
Нe зная кой във тебе обичам.
 

Ангелина Костова

1995

© Ангелина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??