Дворец-2

Jan 10, 2015, 2:30 PM

Poetry » Love

404 0 1

В двореца от своя храм,

сърцето си питам, не знам...

Отново да тръгна от там

и на спомени мили отдам.

Напуснах бащиния кът

и тръгнах по незнаен път.

Сега съм вече на върхът,

ала без тебе празен е светът!

Затварям всичките врати,

а времето така лети.

Били сме двама... аз и ти,

тръгвам си... Прости!

Не дочаках те, любов!

Какво, че чувам твоя зов?

Към високото летим,

към звездите се стремим,

но после сред тишината,

остава да плаче душата!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

айзък (Цветелин)

2015-01-11T15:26:29+02:00

Кой неблагодарник успя да те накара да напишеш този красив, но тъжен стих? Дай го насам да се разправя с него!