Дворец-2

10 янв. 2015 г., 14:30

Поэзия » Любовная

422 0 1

В двореца от своя храм,

сърцето си питам, не знам...

Отново да тръгна от там

и на спомени мили отдам.

Напуснах бащиния кът

и тръгнах по незнаен път.

Сега съм вече на върхът,

ала без тебе празен е светът!

Затварям всичките врати,

а времето така лети.

Били сме двама... аз и ти,

тръгвам си... Прости!

Не дочаках те, любов!

Какво, че чувам твоя зов?

Към високото летим,

към звездите се стремим,

но после сред тишината,

остава да плаче душата!