В двореца от своя храм,
сърцето си питам, не знам...
Отново да тръгна от там
и на спомени мили отдам.
Напуснах бащиния кът
и тръгнах по незнаен път.
Сега съм вече на върхът,
ала без тебе празен е светът!
Затварям всичките врати,
а времето така лети.
Били сме двама... аз и ти,
тръгвам си... Прости! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse