5 sept 2015, 21:07

Дъжд 

  Poesía » Del paisaje
445 0 1
Дъжд
Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай
и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.
Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.
Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна.
Със подгизнали чувства прегръща ме пак самота,
ни с камина, ни с котка ще сгрея на нея сърцето.
Дали избор съм правил лош или куцуз – само тя
знае авторът кой е на влажния делник безчетен.
Светла улица спомням си (детството е Божи дар) –
как с колички на лагери спускаме се по наклона.
Преминават със възгласи я млекар, я вехтошар, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??