Дъжд
Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай
и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.
Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.
Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна.
Със подгизнали чувства прегръща ме пак самота,
ни с камина, ни с котка ще сгрея на нея сърцето.
Дали избор съм правил лош или куцуз – само тя
знае авторът кой е на влажния делник безчетен.
Светла улица спомням си (детството е Божи дар) –
как с колички на лагери спускаме се по наклона.
Преминават със възгласи я млекар, я вехтошар, ...