Лютиче (Валя Сотирова)
319 266
Aug 16, 2021, 4:02 PM

Дъжд 

  Poetry » Civilian
174 0 4

Денят от сутринта е сив,

а моят дом приятно тих...

Навън дъждът в сребристи нишки

облива с обич в сън триптих.

 

Но тук е тихо, просто мир...

В такива дни дъждовно слети

домът ми тегли ме безспир,

единствен храм сред сто планети.

 

Почуква клонче по стъклото

с напъпила зеленина едва.

В жилките му нежно сплетени

узрява нов живот и плод сега.

 

Пред огъня протягам крак.

Отпивам малка глътка вино.

И зная, че в тази моя тишина

е всичко мило и любимо

 

Дъждът приглася в ритъм свой

мелодия със скрита нежност.

Вечерни стъпки, после той

изчезва в синева безбрежна.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??