Лютиче (Валя Сотирова)
319 266
16.08.2021 г., 16:02 ч.

Дъжд 

  Поезия » Гражданска
173 0 4

Денят от сутринта е сив,

а моят дом приятно тих...

Навън дъждът в сребристи нишки

облива с обич в сън триптих.

 

Но тук е тихо, просто мир...

В такива дни дъждовно слети

домът ми тегли ме безспир,

единствен храм сред сто планети.

 

Почуква клонче по стъклото

с напъпила зеленина едва.

В жилките му нежно сплетени

узрява нов живот и плод сега.

 

Пред огъня протягам крак.

Отпивам малка глътка вино.

И зная, че в тази моя тишина

е всичко мило и любимо

 

Дъждът приглася в ритъм свой

мелодия със скрита нежност.

Вечерни стъпки, после той

изчезва в синева безбрежна.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??