Денят от сутринта е сив,
а моят дом приятно тих...
Навън дъждът в сребристи нишки
облива с обич в сън триптих.
Но тук е тихо, просто мир...
В такива дни дъждовно слети
домът ми тегли ме безспир,
единствен храм сред сто планети.
Почуква клонче по стъклото
с напъпила зеленина едва.
В жилките му нежно сплетени
узрява нов живот и плод сега. ...