Дъжд
И сякаш с капките отмива се
предишната болка и наслада.
В ума ми образът ти слива се
със образи от Рая и от Ада.
А искам аз да си остана суха,
но чадърът ми е крехък.
Той чупи се, започне ли да духа,
разтапя се под слънцето кат восък.
Започва силно да вали.
И гола съм - пред тебе винаги прозрачна.
В калта аз стъпвам своите мисли, ...