24.03.2008 г., 23:13 ч.

Дъжд 

  Поезия
858 0 2
Дъжд

И сякаш с капките отмива се
предишната болка и наслада.
В ума ми образът ти слива се
със образи от Рая и от Ада.

А искам аз да си остана суха,
но чадърът ми е крехък.
Той чупи се, започне ли да духа,
разтапя се под слънцето кат восък.

Започва силно да вали.
И гола съм - пред тебе винаги прозрачна.
В калта аз стъпвам своите мисли,
опитвам се да бъда своенравна.

Инатът ми не пречи на дъжда -
без милост силата си той излива.
И сякаш без значение, че съм сама,
нещастието ми все не стига.

И всяка капка е кинжал,
всеки повей - нова рана.
И ни съчувствие, ни жал
към съдбата ми во веки прокълната.

Ироничното и тук не липсва -
жадувам всеки път по-силно,
по-страстно и по-живo
дъждът отново мене да облива…

… и ти си моят дъжд -
безскрупулен, суров, студен.
И сигурна съм, знаеш,
че искам те единствено за мен!

© Виктория Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • НАистина, наистина хубаво,
    "
    … и ти си моят дъжд -
    безскрупулен, суров, студен.
    И сигурна съм, знаеш,
    че искам те единствено за мен" тази част ми напомня за моите стихове
    6 от мен, и ПОздрави
  • Страхотно Е!
Предложения
: ??:??