24 mar 2008, 23:13

Дъжд 

  Poesía
940 0 2
Дъжд
И сякаш с капките отмива се
предишната болка и наслада.
В ума ми образът ти слива се
със образи от Рая и от Ада.
А искам аз да си остана суха,
но чадърът ми е крехък.
Той чупи се, започне ли да духа,
разтапя се под слънцето кат восък.
Започва силно да вали.
И гола съм - пред тебе винаги прозрачна.
В калта аз стъпвам своите мисли, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??