Jan 10, 2012, 2:50 PM

Дъжд след дъга 

  Poetry » Love
600 0 1
В една тъмна нощ бялото ти лице
заледи погледа ми тъжен и унесен,
в тишината плачеше твоето сърце
и изпращаше дъждовната есен.
Приближих се и тихо попитах –
защо плачат тези пъстри очи,
защо отново всичко не опитат
за сбъдване на любовните мечти.
Каза, че била самотна и чакала
любовта на някой самотен мъж,
заради това в тишината плакала,
докато не чула гласа ми изведнъж. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??