10 янв. 2012 г., 14:50

Дъжд след дъга 

  Поэзия » Любовная
599 0 1
В една тъмна нощ бялото ти лице
заледи погледа ми тъжен и унесен,
в тишината плачеше твоето сърце
и изпращаше дъждовната есен.
Приближих се и тихо попитах –
защо плачат тези пъстри очи,
защо отново всичко не опитат
за сбъдване на любовните мечти.
Каза, че била самотна и чакала
любовта на някой самотен мъж,
заради това в тишината плакала,
докато не чула гласа ми изведнъж. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??