whitehorse_f (Кристина)
18 56
Jan 27, 2007, 2:49 AM

Дъжда и аз 

  Poetry
754 0 2
Колко лесно е щом навън завали
да излезеш и просто да се разходиш.
Без цел, без посока... или всъщност посока да има,
скрита някъде там, дълбоко в сърцето ти.
Без дори да осъзнаваш, че вървиш към мястото, което най-силно те влече...

Колко лесно е, щом навън завали
да станеш част от дъжда.
Поглеждайки нагоре и виждайки хилядите малки капчици,
да ти се иска да стоиш така вечно и да ги гледаш
как падат на земята...

Колко лесно е, щом навън завали
да повървиш и да поплачеш.
За всичко, което искаш, а не се случва,
за тажните моменти, когато си сама и пишеш пак стихове,
а той е там, тъй далече... пак там...

© Кристина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??