Дъжда и аз

27.01.2007 г., 2:49 ч.

Поезия

3.7 (3)

906 0 2

Колко лесно е щом навън завали
да излезеш и просто да се разходиш.
Без цел, без посока... или всъщност посока да има,
скрита някъде там, дълбоко в сърцето ти.
Без дори да осъзнаваш, че вървиш към мястото, което най-силно те влече...
Колко лесно е, щом навън завали
да станеш част от дъжда.
Поглеждайки нагоре и виждайки хилядите малки капчици,
да ти се иска да стоиш така вечно и да ги гледаш
как падат на земята...
Колко лесно е, щом навън завали
да повървиш и да поплачеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

След дъжда
Обвивката

Няма го. Няма го вече сърцето ми. Бомба разкъса го зверски. С болка отломки-гротески пръсна във възд...
По Шекспир

От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...
Диагноза

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Още произведения »