whitehorse_f (Кристина)
18 56
27 ene 2007, 2:49

Дъжда и аз 

  Poesía
753 0 2
Колко лесно е щом навън завали
да излезеш и просто да се разходиш.
Без цел, без посока... или всъщност посока да има,
скрита някъде там, дълбоко в сърцето ти.
Без дори да осъзнаваш, че вървиш към мястото, което най-силно те влече...

Колко лесно е, щом навън завали
да станеш част от дъжда.
Поглеждайки нагоре и виждайки хилядите малки капчици,
да ти се иска да стоиш така вечно и да ги гледаш
как падат на земята...

Колко лесно е, щом навън завали
да повървиш и да поплачеш.
За всичко, което искаш, а не се случва,
за тажните моменти, когато си сама и пишеш пак стихове,
а той е там, тъй далече... пак там...

© Кристина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??