Дъждовно сияние

Jan 9, 2010, 2:03 PM

Poetry » Love

856 0 3

Дъхът ти - вятър пролетен -
целуна пресушаващо капките дъждовни.
Валяха изворно очите ми!
Тъгата в миг се подслони
в прозрачен облак и изчезна!
А аз, улисана в целувките, вълшебно галещи,
стоях учудена и безмълвно питах се:
- Как успяваш да не позволяваш
усмихнато да не сияе винаги лицето ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъждовно сияние

Want to read more?

Random works