9 янв. 2010 г., 14:03

Дъждовно сияние 

  Поэзия » Любовная
858 0 3
Дъхът ти - вятър пролетен -
целуна пресушаващо капките дъждовни.
Валяха изворно очите ми!
Тъгата в миг се подслони
в прозрачен облак и изчезна!
А аз, улисана в целувките, вълшебно галещи,
стоях учудена и безмълвно питах се:
- Как успяваш да не позволяваш
усмихнато да не сияе винаги лицето ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Все права защищены

Предложения
: ??:??