9.01.2010 г., 14:03 ч.

Дъждовно сияние 

  Поезия » Любовна
855 0 3
Дъхът ти - вятър пролетен -
целуна пресушаващо капките дъждовни.
Валяха изворно очите ми!
Тъгата в миг се подслони
в прозрачен облак и изчезна!
А аз, улисана в целувките, вълшебно галещи,
стоях учудена и безмълвно питах се:
- Как успяваш да не позволяваш
усмихнато да не сияе винаги лицето ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Всички права запазени

Предложения
: ??:??