Дъждът си тръгва тихо, неусетно
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.
От дъжда събуждат се цветята.
Треви, дървета, всичко е зелен разкош.
А ти, отдръпвайки от мен ръката
в сивота превръщаш всеки ден и всяка нощ.
След дъжд ухае всеки друм на свежест.
Светът възражда се за нов живот.
След теб в сърцето ми остава тежест,
подтискаща мечтите и всеки полъх нов. ...