26 jul 2022, 13:04

Дъждът 

  Poesía » De amor
628 5 6

Дъждът си тръгва тихо, неусетно

и след себе си оставя красота.

А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,

Невиждайки сълзите капещи в нощта.

 

От дъжда събуждат се цветята.

Треви, дървета, всичко е зелен разкош.

А ти, отдръпвайки от мен ръката

в сивота превръщаш всеки ден и всяка нощ.

 

След дъжд ухае всеки друм на свежест.

Светът възражда се за нов живот.

След теб в сърцето ми остава тежест,

подтискаща мечтите и всеки полъх нов.

 

Почуква пролетният дъжд в стъклата

тъй както в мен се врязва всяка мъничка сълза.

Дано пречистваща да е след теб реката,

за да открия свежи пътища и без любовта.

 

24.04.2022, Ким Джаксън

© Боряна Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е миличко да ме наричаш Джаки, макар да си имам една адашка тук! 😍
    Любовта е във всичко, така че не оставам без нея. 😉 Благодаря, че си тук, Мари! ❤
  • Дъждът винаги носи обновление, Джаки! Нека свежия път, който търсиш, не остава без
    любов, а тя да го осмисля и прави по-красив!
  • Благодаря, Иве! ❤
    През годините се осмелявах по- често да пиша стихове, защото ми идваше повече вдъховението за тях, но винаги съм го приемала като забавление. И то вземе, че се получи добре, понякога. 😁
  • Хубаво е, Боре! 💖
    Браво!
  • Тази дъждовна история беше инспирирана от един силен, пролетен дъжд. За подобен си мечтая в жегите тия дни. 😁 Радвам се, че ти харесва, Джаки, и благодаря! ❤
  • Интересно съчетание на дъжд и раздяла.
    Харесва ми, Ким тази дъждовна история.
Propuestas
: ??:??