Дъждът
Дъждът си тръгва тихо, неусетно
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.
От дъжда събуждат се цветята.
Треви, дървета, всичко е зелен разкош.
А ти, отдръпвайки от мен ръката
в сивота превръщаш всеки ден и всяка нощ.
След дъжд ухае всеки друм на свежест.
Светът възражда се за нов живот.
След теб в сърцето ми остава тежест,
подтискаща мечтите и всеки полъх нов.
Почуква пролетният дъжд в стъклата
тъй както в мен се врязва всяка мъничка сълза.
Дано пречистваща да е след теб реката,
за да открия свежи пътища и без любовта.
24.04.2022, Ким Джаксън
© Боряна Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дъждът винаги носи обновление, Джаки! Нека свежия път, който търсиш, не остава без
любов, а тя да го осмисля и прави по-красив! -
Благодаря, Иве! ❤
През годините се осмелявах по- често да пиша стихове, защото ми идваше повече вдъховението за тях, но винаги съм го приемала като забавление. И то вземе, че се получи добре, понякога. 😁 -
Хубаво е, Боре! 💖
Браво! -
Тази дъждовна история беше инспирирана от един силен, пролетен дъжд. За подобен си мечтая в жегите тия дни. 😁 Радвам се, че ти харесва, Джаки, и благодаря! ❤
-
Интересно съчетание на дъжд и раздяла.
Харесва ми, Ким тази дъждовна история.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Любовта е във всичко, така че не оставам без нея. 😉 Благодаря, че си тук, Мари! ❤