Ако стъпя в сянката на камбана
и от змийска кожа си направя икона,
тишината в храма ще изсъска приятелски,
а пламъкът на свещта, с език раздвоен,
по вярата ще ме близне.
Щурецът отдавна е изместил клисаря
и в зелената пустош се чуват
само "момините сълзи".
Лъкът му се протяга до края на лятото
и търси за уморените молитви безпомощни убежища.
Пристрастяващата независимост след бягството от Бог,
раздира скуката на паячните мрежи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up