Дъждът на реалността

Oct 29, 2018, 11:04 AM

Poetry » Phylosophy, Civilian

1085 2 7

Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден –
и покриват знамената на чувствителния ген.
За децата време няма... На война ли сме сега?
Аз видях дълбока яма, а под нея – сто тела.
Осъзнах: „Светът ни чака под крилата си от лен“,
и ни праща ден от знаци, с послеписите за мен:
но когато се откажа да му бъда вечността,
той събира си багажа и отлита без крила.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

thedac (Димитър Драганов)

2018-10-30T14:12:04+02:00

Благодаря Ви!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-10-30T11:43:57+02:00

Браво, Мите!
генек (Георги Коновски)

2018-10-30T08:11:31+02:00

Хареса ми...
voda (Елица Ангелова)

2018-10-30T05:24:38+02:00

И аз харесах стиха ти, Митко – има дълбочина в мислите ти.
Поздравления!
thedac (Димитър Драганов)

2018-10-29T23:59:01+02:00

Благодаря Ви за оценката на моето творчество! Това е една градивна, стойностна и свежа идея, Яна! При наличие на контакт с правилните хора, бих направил всичко възможно да оставя подобна следа.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-10-29T16:09:22+02:00

Харесва ми!
imperfect (Яна)

2018-10-29T12:06:24+02:00

Поезия вали, поезия! И то качествена!

Бих се радвала да чуя един такъв текст като част от рап песен. Един такъв проект би бил оценен високо както от по-младите, така и от слушателите в зряла възраст.