Дъждът на реалността
Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден –
и покриват знамената на чувствителния ген.
За децата време няма... На война ли сме сега?
Аз видях дълбока яма, а под нея – сто тела.
Осъзнах: „Светът ни чака под крилата си от лен“,
и ни праща ден от знаци, с послеписите за мен:
но когато се откажа да му бъда вечността,
той събира си багажа и отлита без крила.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Ви!
-
Браво, Мите!
-
Хареса ми...
-
И аз харесах стиха ти, Митко – има дълбочина в мислите ти.
Поздравления! -
Благодаря Ви за оценката на моето творчество! Това е една градивна, стойностна и свежа идея, Яна! При наличие на контакт с правилните хора, бих направил всичко възможно да оставя подобна следа.
-
Харесва ми!
-
Поезия вали, поезия! И то качествена!
Бих се радвала да чуя един такъв текст като част от рап песен. Един такъв проект би бил оценен високо както от по-младите, така и от слушателите в зряла възраст.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
