29.10.2018 г., 11:04 ч.

Дъждът на реалността 

  Поезия » Философска, Гражданска
1084 2 7

Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден –
и покриват знамената на чувствителния ген.
За децата време няма... На война ли сме сега? 
Аз видях дълбока яма, а под нея – сто тела.
Осъзнах: „Светът ни чака под крилата си от лен“,
и ни праща ден от знаци, с послеписите за мен:
но когато се откажа да му бъда вечността,
той събира си багажа и отлита без крила.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви!
  • Браво, Мите!
  • Хареса ми...
  • И аз харесах стиха ти, Митко – има дълбочина в мислите ти.
    Поздравления!
  • Благодаря Ви за оценката на моето творчество! Това е една градивна, стойностна и свежа идея, Яна! При наличие на контакт с правилните хора, бих направил всичко възможно да оставя подобна следа.
  • Харесва ми!
  • Поезия вали, поезия! И то качествена!

    Бих се радвала да чуя един такъв текст като част от рап песен. Един такъв проект би бил оценен високо както от по-младите, така и от слушателите в зряла възраст.
Предложения
: ??:??