Aug 8, 2013, 11:23 PM  

Дъждът вали и чука по стъклата 

  Poetry » Phylosophy
720 0 12

Дъждът вали и чука по стъклата,
дърветата са мокри от сълзи...
Една надежда спря в далечината
и още вкаменена там стои...

 

Дъждът вали и чука по стъклата,
като че ли от нещо се бои...
Отива си дъждът и самотата
започна като свещ да се поти...

 

А споменът и вярата изгарят
това, което вчера сме били....
Дъждът не чука с капки по стъклата...
И тихо е... И топло... Не вали...

 

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??