Дъждът вали и чука по стъклата,
дърветата са мокри от сълзи...
Една надежда спря в далечината
и още вкаменена там стои...
Дъждът вали и чука по стъклата,
като че ли от нещо се бои...
Отива си дъждът и самотата
започна като свещ да се поти...
А споменът и вярата изгарят
това, което вчера сме били....
Дъждът не чука с капки по стъклата...
И тихо е... И топло... Не вали...
© Елена Костадинова Всички права запазени
Раде,при мен свещите се потят
И аз дълго се чудех дали да запазя
първоначалната си мисъл "поти",или да
го напиша както е редно "топи",но
накрая си го оставих така,както ми е дошло отвътре