8 ago 2013, 23:23  

Дъждът вали и чука по стъклата 

  Poesía » Filosófica
718 0 12

Дъждът вали и чука по стъклата,
дърветата са мокри от сълзи...
Една надежда спря в далечината
и още вкаменена там стои...

 

Дъждът вали и чука по стъклата,
като че ли от нещо се бои...
Отива си дъждът и самотата
започна като свещ да се поти...

 

А споменът и вярата изгарят
това, което вчера сме били....
Дъждът не чука с капки по стъклата...
И тихо е... И топло... Не вали...

 

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??