Sep 13, 2007, 11:47 PM

Дървото 

  Poetry
732 0 3

Дървото 


Веднъж, ей така

през маранята

видях Оазис.

Мираж е, помислих си ...

Бях свикнал с тези мисли,

но Оазисът ухаеше,

привличаше ме с нещо.

Защо ли?

Защото е реален.

Със истински води за жадните.

Със вкусни плодове за гладните.

С дебела сянка и Дърво голямо,

достигащо небето.

Дърво, разлистващо
ЖИВОТ.

 

http://javkostov.wordpress.com/

© Явор Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??