13 sept 2007, 23:47

Дървото 

  Poesía
719 0 3

Дървото 


Веднъж, ей така

през маранята

видях Оазис.

Мираж е, помислих си ...

Бях свикнал с тези мисли,

но Оазисът ухаеше,

привличаше ме с нещо.

Защо ли?

Защото е реален.

Със истински води за жадните.

Със вкусни плодове за гладните.

С дебела сянка и Дърво голямо,

достигащо небето.

Дърво, разлистващо
ЖИВОТ.

 

http://javkostov.wordpress.com/

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??