13 сент. 2007 г., 23:47

Дървото 

  Поэзия
731 0 3

Дървото 


Веднъж, ей така

през маранята

видях Оазис.

Мираж е, помислих си ...

Бях свикнал с тези мисли,

но Оазисът ухаеше,

привличаше ме с нещо.

Защо ли?

Защото е реален.

Със истински води за жадните.

Със вкусни плодове за гладните.

С дебела сянка и Дърво голямо,

достигащо небето.

Дърво, разлистващо
ЖИВОТ.

 

http://javkostov.wordpress.com/

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??