ДЪРВОТО И ЗИМАТА

Jan 10, 2018, 10:28 PM

Poetry » Phylosophy

446 1 3

През прозореца
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето,
даже не чувства, че е оголено.
Нощем сънува цъфтежа на пролет,
на лятото зрееща вкусност.
На есен изпраща птици за полет
с онова надеждно, идващо предчувствие.
Дървото, по което се катерят децата
и рисува знаци смехът им, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ДЪРВОТО И ЗИМАТА

Want to read more?

Random works