slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
10.01.2018 г., 22:28 ч.

ДЪРВОТО И ЗИМАТА 

  Поезия » Философска
422 1 3

През прозореца 

вече не наднича дървото.

Не почуква с весели клони.

Стои самотно,

гледа тъжно небето,

даже не чувства, че е оголено.

Нощем сънува цъфтежа на пролет,

на лятото зрееща вкусност.

На есен изпраща птици за полет

с онова надеждно, идващо предчувствие.

Дървото, по което се катерят децата

и рисува знаци смехът им,

днес танцува със зимният вятър.

Не! Не тъгува!
Просто бленува!

 

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??