10 ene 2018, 22:28

ДЪРВОТО И ЗИМАТА 

  Poesía » Filosófica
448 1 3
През прозореца
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето,
даже не чувства, че е оголено.
Нощем сънува цъфтежа на пролет,
на лятото зрееща вкусност.
На есен изпраща птици за полет
с онова надеждно, идващо предчувствие.
Дървото, по което се катерят децата
и рисува знаци смехът им, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??