10 ene 2018, 22:28

ДЪРВОТО И ЗИМАТА 

  Poesía » Filosófica
406 1 3

През прозореца 

вече не наднича дървото.

Не почуква с весели клони.

Стои самотно,

гледа тъжно небето,

даже не чувства, че е оголено.

Нощем сънува цъфтежа на пролет,

на лятото зрееща вкусност.

На есен изпраща птици за полет

с онова надеждно, идващо предчувствие.

Дървото, по което се катерят децата

и рисува знаци смехът им,

днес танцува със зимният вятър.

Не! Не тъгува!
Просто бленува!

 

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??