May 7, 2019, 4:08 PM

Един живот 

  Poetry » Phylosophy
2118 10 15

 

На този свят без нищо съм дошла.
И пак без нищо, знам, ще си отида...
Ще легна тихо в меката трева.
Без болка. Без омраза. Без обида...

 

Със себе си ще взема спомен тих
за залез, за море, за топъл смях,
за обич и за чуден юлски бриз...
и радостта, че истински живях...

 

Раздавах от сърцето си на всички. 
И нищо не очаквах във замяна.
Че щастието, знам, е да обичаш...
А щом обичаш, значи - да останеш...

 

Аз знам, че ми е рано да си ида...
Но кой ли пък "навреме" си отива...
Не в броя на годините е смисълът...
Един живот на никого не стига...

 

ВАНЯ СТАТЕВА©

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1957 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??